Методология и подход

Като университетски преподавател и езиков консултант подходът ми не е ориентиран към покриване на учебен материал, а към решаване на конкретни езикови задачи. Не харесвам да следвам предварително фиксирана програма, с изключение ако тя не е разработена съвместно с курсиста. Работя с езика като инструмент за мислене и действие в реални контексти — академични, професионални или изпитни. Фокусът не е върху „какво трябва да знаете“, а върху „какво трябва да можете да направите с езика“: да се аргументирате, да структурирате текст, да участвате в професионална комуникация, да напишете професионално CV, да предадете проект написан на английски език или просто да общувате свободно на английски език. Работата е аналитична и насочена към прецизност, а не към механично усвояване.

Не разчитам единствено на стандартни учебници като основен ресурс. Те могат да бъдат полезни на определен етап, но рядко отразяват конкретните цели на обучаемия. Обучението може дори да се превърне в монотонно задължение, а не в полезно удоволствие, както бих желал да мисля за часовете си и начина ми на преподаване. Поради това основно използвам следните материали: автентични текстове (напр. академични, професионални, медийни); реални задачи (имейли, есета, презентации, казуси); материали, адаптирани към Вашата сфера и ниво, както и мои лични разработки. В практиката ми също така често се случва да получавам материали от самите обучаващи се, които искат да работим конкретно с определен текст или казус. Този строго индивидуален подход позволява обучението да бъде директно свързано с реални ситуации, а не с абстрактни упражнения. Разбира се детайлите по материалите могат да се обсъждат по време на обучението, а също така и преди започването на курса.

Определянето на съдържанието е част от самия процес на обучение. Започва с анализ на три елемента: текущо ниво (как функционира езикът Ви на практика); конкретна цел (изпит, работа, академичен текст, предаване и презентация на проект); типични затруднения (структура, лексика, аргументация, говорене). На тази основа се изгражда работен план, който представям в началото на работата ни, но и който същевременно остава гъвкав: по всяко време планът може да бъде дооформен спрямо очакванията и изискванията на обучаващия се. Също така и с напредването на обучението или работата ни по конкретен случай планът може да се променя според реалния прогрес и нововъзникнали нужди.

Въпросът с домашните задания стои по следния начин: тъй като езиковата консултация включва индивидуална работа с конкретен човек в конкретна ситуация (а всеки човек и всяка ситуация са различни), домашните задания може и да не се изпълняват или задават (но само в случай, че подобно задание не би влязло в практическата си сила по време и след обучението). Забелязал съм обаче, че трудно може да се постигне осезаемо развитие в усвояването на езика без обучаващият се да положи и допълнителни самостоятелни усилия. Самите домашни задания не са формални упражнения, а продължение на работата от часа (с практическа насоченост), което ги прави особено важни за цялостното развитие на Вашите умения и знания. Целта им е да се затвърдят конкретни умения чрез практика. Обемът обикновено зависи от следните фактори: Вашите цели и срокове, интензивността на обучението, както и от наличното Ви време. Всички тези аспекти ще бъдат взети предвид при изготвянето на нашия план за действие. Във всички случаи задачите са целенасочени и съобразени с практическа употреба — например писане на текст, редакция, подготовка на аргумент или работа с конкретен материал.

Напредъкът не се "измерва" само чрез тестове, а чрез това как се променя начинът, по който използвате езика. ИИ може да оцени нивото Ви на В1 например, но в реална ситуация тази оценка да не отговаря на нуждите или очакванията Ви за себе си. Съществуват обаче няколко основни индикатора: яснота и структура на писмения текст; способност за аргументация; контрол върху лексика и регистър; увереност и прецизност в говоренето. За да се отчете прогрес е необходимо по-дълга индивидуална работа с мен. Обучаващите се обикновено не отчитат как с течение на времето постепенно усвояват езика, което ги оставя с усещането за липса на прогрес. Но един от най-ефективните начини да се докаже, е да се върнем към материал покрит и дискутиран няколко месеца назад, за да се отбележи качественото развитие в усвояването му. Това само по себе си може да послужи като свидетелство за прогрес. При нужда могат да се използват и конкретни задачи (например есе, презентация или симулация на интервю), за да се проследи развитието във времето. Целта е напредъкът да бъде видим не само като „ниво“, а като реална функционалност на езика.