Граматически

Present Perfect и Past Simple са сред най-често объркваните времена в английския език. Основната разлика е, че Past Simple описва действие, което е завършило в конкретен момент в миналото, докато Present Perfect свързва миналото с настоящето – когато моментът не е важен или когато резултатът е актуален и сега. Основното правило е едно (въпреки че има доста изключения): използвайте Past Simple, когато знаете кога се е случило действието. Например: I visited London last year. Знаем ли кога се е случило действието? Да. Last year - миналата година. Използвайте Present Perfect, когато говорите за опит, промяна или резултат, без да посочвате конкретно време. I have visited London three times. Тук говорим за опит. Бил съм в Лондон три пъти и сега мога да разкажа нещо за Лондон - що за град е, хората какви са и така нататък. 

Често срещани грешки са например: I have seen him yesterday, което е грешно. Правилното е I saw him yesterday, защото думи като yesterday, last week, in 2024, two days ago почти винаги изискват Past Simple. Ако например съм си изгубил ключовете все още са изгубени и резултатът е важен в настоящето, използвайте Present Perfect. Следователно I lost my keys е грешно, а I have lost my keys е правилно. Практическо правило: Запитайте се: „Кога се случи?“ Ако можете да посочите конкретен момент значи използвате Past Simple, а ако моментът няма значение или резултатът е важен сега значи използвате Present Perfect.

Думите since и for често се използват с Present Perfect, но имат различно значение. Since посочва началния момент на едно действие, а for – продължителността му. Това е една от най-честите грешки сред българите, изучаващи английски език. Правилото е следното: Използвайте since, когато говорите за конкретен момент, от който е започнало действието. Например: I have lived here since 2020 или She has worked here since Monday. Използвайте for, когато говорите за период от време. Примери: We have known each other for ten years или He has been busy for two hours. Вероятно най-честата грешка, която чувам още в първите десет минути на нов урок е I have lived here since three years. Причината е, че българският използва сегашно време там, където английският изисква Present Perfect, но тъй като говорим за продължителност, а не за начален момент, е правилно да се каже I have lived here for three years. „Three years“ е период от време, затова използваме for. Накратко: Ако можете да посочите от кога, използвайте since. Ако казвате колко дълго, използвайте for.

Глаголите say, tell, speak и talk се превеждат като „казвам“ или „говоря“, но се използват в различни ситуации. Правилният избор зависи от това дали съобщавате информация, дали се обръщате към конкретен човек или дали описвате разговор. Овладяването на разликата идва с практиката.

Използваме „say“, когато акцентът е върху думите или съобщението. Например: She said she was tired.

Използваме „tell“, когато казваме нещо на конкретен човек. He told me the truth.

А „speak“ означава "говоря" и често се използва при езици, официално общуване или разговор по телефон. Например: Do you speak English? или May I speak to Mr Brown, please?

„Talk“ обикновено означава разговарям и се използва при неформално общуване. We talked for hours.

Обучаващите се правят често следните грешки: She said me the answer. Правилно е да се каже She told me the answer, защото казваме нещо на конкретен човек –  след tell обикновено следва човек ("tell someone something"). Друга грешка е He told that he was busy. Правилното е: He said that he was busy, тъй като след "say" не е задължително да има получател на информацията. А за езици използваме "speak" – I can speak French.

Ето и кратко резюме:

say + something

tell + someone + something

speak + a language / to someone

talk + to/with someone

Глаголите make и do често се превеждат като „правя", но се използват в различен контекст. Обикновено make означава „създавам“, „произвеждам“, „изработвам“, с една дума когато правим нещо с ръцете си, докато do се използва за действия, задачи, работа, задължения. В часовете ми мога да Ви разкажа и за историята на двете думи, която може да Ви помогне при заучаването на разликата в употребата. Най-общо казано използвайте make, когато говорите за резултат или производство на нещо. Например: She made a cake. They made a decision. Използвайте do, когато говорите за работа или задължения. I have to do my homework. He does the housework every weekend. Тъй като много изрази са устойчиви, най-добрият начин да ги усвоите е да ги учите като готови словосъчетания, например: домашните работи и задачите се do, а не make, както и казваме make a mistake, а не do a mistake. Други често срещани словосъчетания са: make a decision, make money, make friends, do business, do exercise, do the washing-up.

Конструкциите used to, be used to и get used to изглеждат сходни, но имат различно значение. Те са сред най-често объркваните в английския език, защото съдържат едни и същи думи, но описват различни ситуации.

Used to например описва навик или състояние в миналото, което вече не е вярно. I used to play football every weekend. В превод: Играех футбол всеки уикенд. (Има известни тънкости и начини човек да разграничи превода от обикновеното минало свършено и несвършено време, които мога да споделя с Вас в часовете си.)

Be used to означава да си свикнал с нещо. She is used to working long hours. Тя е свикнала да работи (по) много (часове). Тук употребата на use или used като "използвам" напълно отсъства. 

Get used to означава да свикваш с нещо, т.е. да сме в процес на привикване. They are getting used to their new school. Те свикват с новото си училище. Децата са в процес на привикване към новата среда.

Ето и няколко често срещани грешки, които чувам редовно: I am used to work late е грешно, защото след be used to използваме съществително или глагол с -ing: I am used to working late. Друг пример: He is getting used to live in London. Правилно е: He is getting used to living in London, тъй като след get used to също следва съществително или -ing форма. I use to play tennis е грешно, защото за минали навици използваме used to + основна форма на глагола: I used to play tennis.

Запомнете трите значения:

used to + verb за минал навик (I used to smoke.)

be used to + noun / -ing, когато сте свикнали с нещо (I'm used to cold weather.)

get used to + noun / -ing, когато сте в процес на привикване към нещо (She's getting used to driving on the left.)

Ако след to има глагол с -ing, най-вероятно става дума за be used to или get used to, а не за used to.

Will и be going to се използват за говорене за бъдещето, но не са взаимозаменяеми. Най-общо казано, will се използва за спонтанни решения, обещания и прогнози, а be going to – за предварително планирани действия и ситуации, за които вече има ясни признаци. Използвайте will, когато решението се взема в момента на говорене или когато обещавате или предлагате нещо (а също и за прогноза). The phone is ringing. I'll answer it. I think it will be a great movie. Използвайте be going to, когато говорите за планове или когато има доказателства, че нещо ще се случи. I'm going to visit my grandparents this weekend. Look at those clouds! It's going to rain. 

Ето и няколко примера, които винаги споделям в час, както за да проверя дали учениците или студентите са научили правилото, така и за упражнение: I'm going to answer the phone е грешно, тъй като решението е взето в момента, а за подобни решения използваме will: I'll answer the phone. Друг пример: I will start a new job next month  е на ръба, защото ако това вече е уговорено, а то най-вероятно е, тогава трябва да използваме be going to: I'm going to start a new job next month. Най-общо казано когато говорим за предварително направени планове използваме be going to.

Трябва да се вземе предвид, че в разговорния английски понякога и двете форми са възможни, но изборът им често променя нюанса на изказването, а както много добре знаем, дяволът е винаги в детайла, така че когато се обучаваме на английски е добре да имаме предвид именно тези нюанси на езика и на изказа, които показват колко време сме отделили при подготовката си, за какво бихме желали да използваме езика (по-ежедневен контекст не би изисквал високо владеене на граматиката) и доколко, в някаква степен, уважаваме себе си и събеседника си.

Така наречените условни изречения (conditionals) се използват, за да говорим за факти, възможности, хипотетични ситуации, събития, които не са се случили. Цялата тема попада в областта на модалността (modality), която е твърде широка философска и лингвистична тема, за да бъде обхваната дори в един курс по морфология в рамките на един семестър. Но за нашите практични цели можем да резюмираме така: в английския език има няколко основни типа условни изречения, като всеки от тях изразява различна степен на вероятност.

Най-често срещаните видове са: Zero Conditional – който използваме за общовалидни факти и закономерности (If you heat water to 100°C, it boils.); First Conditional – за реални или вероятни бъдещи ситуации (If it rains tomorrow, we'll stay at home.); Second Conditional – за малко вероятни или въображаеми ситуации (If I were rich, I would travel the world.); Third Conditional – за ситуации, които не са се случили в миналото (If she had studied more, she would have passed the exam). Имаме и така наречения Mixed Conditional, който съчетава елементи от два различни условни вида: най-често Second и Third Conditional и се използва, когато действието в миналото има пряк резултат в настоящето или обратното (If I had moved to London last year, I would speak better English now. или If I were afraid of spiders, I wouldn't have typed this sentence.)

В официалния английски се предпочита If I were you, когато даваме съвет или говорим за хипотетична ситуация, но за причините мога да Ви споделя повече в часовете си.

Изучаването на условното наклонение изисква време и усилие и често представлява едно от най-големите трудности при усвояването на по-висок стил на изказ.

Членуването е една от най-трудните теми за българите, тъй като в българския и английския език правилата са различни. В английския език изборът между a, an, the или липса на член (zero article) зависи най-често от това дали говорим за нещо в най-общи линии, дали имаме нещо конкретно предвид или дали го споменаваме за първи път. Разбира се, има и много изключения, които няма да бъдат покрити тук.

Използвайте a или an, когато споменавате нещо за първи път или говорите за един представител на дадена група. I bought a book yesterday. She is an engineer. Просто съм си купил някаква книга вчера, а тя е инженер, т.е. представител на групата хора, познати ни като "инженери".

Използвайте the, когато говорите за нещо конкретно или е вече споменато, или е известно на събеседника.The book is on the table. Знаем за коя книга става дума, а това е напълно достатъчно и изисква употребата на определителния член the.

Не използвайте член (zero article) с повечето неброими съществителни и множествено число, когато говорите общо. Books are expensive. Или: Information is important. Тъй като книгите са съществителни в множествено число и говорим общо за тях, а информацията е небройно съществително на английски, тогава не използваме определителен или неопределителен член.

Оттук насетне започват изключенията, които най-често се представят под формата на таблици и диаграми за по-лесно усвояване и заучаване. Както и при условното наклонение, така и при тази тема, се изисква време и непоколебим труд, тъй като правилното членуване засяга един от най-малките и често пренебрегвани детайли в езика.

В английския език съществителните се разделят на броими (countable) и неброими (uncountable). Това разграничение е важно, защото определя кои членове, местоимения или количествени думи можем да използваме. Много грешки възникват, тъй като някои съществителни, които са броими на български, са неброими на английски. В часовете си винаги разказвам на учениците и студентите си каква е логиката зад това на английска да има подобно разграничение. В много от случаите усвояването на логиката, която стои зад подобно разграничение, е напълно достатъчна, за да започне процеса по плавното усвояване на това кои съществителни са броими и кои са неброими.

Броимите съществителни могат да бъдат в единствено и множествено число. One book, two books. С тях използваме a/an, many, few, several. Неброимите съществителни нямат форма за множествено число, когато говорим за тях като понятия. Например: water, information, advice, furniture, luggage. С тях използваме much, little и a piece of, когато е необходимо да изразим количество. 

Често срещаните грешки обикновено са рефлексивни, т.е. тъй като сме свикнали на български да броим съветите –Тя ми даде един съвет. – често чувам: She gave me an advice. Но тъй като думата "съвет" на английски е небройно съществително, правилно е да се каже: She gave me (some) advice или She gave me a piece of advice.

Разбира се, когато се съмнявате, проверете в речник дали съществителното е отбелязано като C (countable) или U (uncountable).

След някои английски глаголи използваме така наречения "герундий" (глагол + -ing, който на практика функционира като съществително, при това отглаголно, но няма да навлизаме в подробности тук), а след други – инфинитив с to. Има и глаголи, които могат да се използват и с двете форми, но понякога значението на изречението се променя. Това е една от най-честите трудности за изучаващите английски език. 

След някои глаголи използваме почти винаги използваме герундий (-ing). She enjoys reading. I finished writing the report. (Подробности по-долу.) След други глаголи използваме инфинитив с to: We decided to leave early. He hopes to study abroad. А някои глаголи могат да бъдат последвани и от двете форми. I like reading. I like to read before bed.

Запомнете няколко често срещани глагола: с -ing формата на глагола вървят: enjoy, finish, avoid, suggest, keep, mind, а след to + infinitive са глаголи като want, decide, hope, plan, promise, need.

Има и глаголи като remember, stop, try и forget, при които изборът между -ing и to + infinitive променя значението. Те заслужават отделно внимание.

Предлозите са една от най-честите причини хората почти да се откажат от изучаването на английски език. Разбира се, пиша тези редове не без известно чувство за хумор. Макар че често се превеждат по сходен начин на български, употребата им следва свои правила. Най-добре е да ги учите не като отделни думи, а като част от устойчиви изрази и конструкции, с други думи да положите усилие вкъщи, тъй като не е необходимо да се губи време от часовете за механично преповтаряне на правила и материал, с който ученикът или студентът могат да се справят и самостоятелно. Ето и някои от правилата:

In, on, at се използват за време и място. Например: at – за точен час или конкретно място (at 8 o'clock, at the station); on – за дни и дати (on Monday, on 15 May); in – за месеци, години, части от деня и по-големи пространства (in July, in 2026, in the morning, in Bulgaria). To означава посока или получател (I'm going to London). For означава цел, предназначение или период от време (This gift is for you. I waited for an hour.) By означава „не по-късно от“ или показва начина, по който нещо се извършва (Please finish the report by Friday. We travelled by train.) Until означава „до момента, в който“ (The shop is open until 8 p.m.)

Запомнете няколко основни комбинации:

at → час, точка, адрес

on → ден, дата

in → месец, година, държава, град

to → движение към място

for → цел, причина, период

by → краен срок, транспорт, извършител

until → действие, което продължава до определен момент

Много предлози са част от устойчиви изрази, затова ги учете заедно с думите, които ги следват.

Думите much, many и a lot of означават „много“, но не се използват по един и същи начин. Изборът зависи от това дали съществителното е броимо или неброимо, както и дали изречението е утвърдително, отрицателно или въпросително. Основно правило е едно и относително просто за запомняне и прилагане: използваме many само с броими съществителни, а much с неброими съществителни. Ето и няколко примера: There are many books on the shelf. We don't have much time. Книгите са бройни, следователно, за да кажем "много книги" използваме "many", докато съществителното "време" на английски е небройно, следователно използваме "much", за да кажем "много време" – "Нямам много време". По-трудното е всъщност да се запомни кои съществителни в английския са бройни и кои съществителни са небройни, тъй като логиката на езика е по-различна от тази в българския.

A lot of може да се използва както с броими, така и с неброими съществителни и е най-често срещаният избор в разговорния английски. Например: She has a lot of friends. There is a lot of information online. Някои от най-често срещаните грешки са от порядъка на: Much people came to the meeting. Правилно е да се каже Many people came to the meeting, защото "people" е бройно съществително на английски в множествено число. Друга често срещана грешка е следната: I have many money. Парите (money) са небройно съществително, следователно е правилно да се каже I have a lot of money или I don't have much money. В час мога да Ви разкажа каква е логическата причина някои съществителни да са небройни на английски език.