Защо правим едни и същи грешки на английски език?

Някои грешки никога не изчезват. Можете да учите английски година. Или пет. Или дори десет, ако сте оптимисти. И въпреки това понякога да кажете нещо като: I am here from two hours или From where are you? Причината, разбира се, може да е притеснение или умора. Понякога може и просто да не Ви интересува толкова много дали говорите правилно, а просто да Ви разберат по един или друг начин.

И все пак. Странното е, че тези изречения не са случайни. Те не се появяват, защото не знаете английски. Дори напротив. В повечето случаи човекът, който ги произнася, вече владее езика на сравнително добро ниво. Тогава откъде идват? От българския.

Един от основните фактори да правите едни и същи натрапчиви и досадни грешки, когато се опитвате да говорите на добър английски, често се корени във факта, че „превеждате“ или трансферирате думи, а не модели. Това е естествено, защото през по-голяма част от времето си най-вероятно говорите именно на български, който си следва собствения модел на изграждане на мироглед. Затова и курсовете по английски са удобен начин да поддържаме чужд език жив, най-вече чрез разговори с жив човек, а не с робот. 

Напълно естествено е когато започнем да учим чужд език да използваме родния си като посредник. Проблемът е, че след време преставаме да превеждаме отделните думи и започваме да превеждаме цели структури, освен ако не се обърне внимание на този трансфер на думи още от самото начало и освен ако обучаващият се не се заеме сериозно да работи по него. Например: „От два часа съм тук“. Съвсем естествено е да стигнем до I am here from two hours. Всяка дума е преведена правилно. И въпреки това цялото изречение е неправилно, защото английският не организира времето по същия начин, по който го прави българският. Както съм споменавал и другаде, „логиките“ на двата езика са различни, затова и в курсовете си акцентирам именно и в начина, по който двата езика „мислят“ света и го изграждат. Вместо предлога from, английският използва конструкция, която свързва миналото с настоящето: I have been here for two hours. Грешката не е лексикална. Тя е синтактична и концептуална.

Затова е важно да знаете, че английският не е български с английски думи. Звучи очевидно. Но огромна част от грешките произлизат точно от предположението, че можем просто да заменим българските думи с английски. Ето още един пример. Българският пита: „От къде си?“ Много ученици автоматично казват: From where are you? Изречението е граматически възможно. Дори ще го срещнете в определени контексти. Но ако просто искате да попитате някого откъде е, на английски почти винаги ще предпочетем следния вариант: Where are you from? Разликата не е в граматиката, отново подчертавам. Разликата е в това кое звучи естествено.

Много хора учат английски с идеята, че всяка българска конструкция има свой английски еквивалент. Обикновено няма. Предполагам, че сте чували правилото, че английският е пълен с изключения. Е, това е вярно. Ако не сте, вече сте го чували. Иначе Шекспир нямаше да бъде Шекспир.

Българският и английският са различни системи. Те описват една и съща реалност по различен начин, което води и до различен поглед в бъдещето, организация на времето и начин на живот. Но да не философстваме излишно. Понякога двата езика използват различни времена. Понякога различни предлози. Понякога изобщо различен словоред. И почти винаги — напълно различна логика. Именно затова буквалният превод толкова често създава проблеми.

Именно и затова не бива да учите просто правилото, а да търсите и причината.  Ако някой просто ви каже: „След for използваме Present Perfect“ вероятно ще го запомните. За известно време. След това отново ще кажете: I am here from two hours. Защото правилото се конкурира с един много по-силен навик — начина, по който мислите на български. Много по-полезно е да разберете логиката зад употребата на точно този начин на изказ, а правилото вече няма нужда да се запаметява механично.

Затова и в часовете си акцентирам колко важно е да четете цели изречения, а не отделни думи. Една от най-честите грешки е ученето чрез списъци. Дума. Превод. Следваща дума. Но езикът не работи така (виж другата ми статия в тази секция). Думите живеят в изречения. Те са като живи биологични същества в своя собствена сфера на живот (да я наречем „лингвосфера“, защо пък не?) А още по по-точно и ненаучно казано — в типични модели. Вместо да научите, че depend означава „завися“, научете, че depend се употребява с предлога on. Вместо да учите значението на interested, научете interested in. Вместо да учите reason, научете the reason for. И така нататък. Мозъкът запомня модели много по-добре, отколкото отделни елементи.

Грешките при такъв подход са неизбежни. Но не бива да се страхувате от тях. Анализирайте ги. Повечето ученици искат просто да знаят правилния отговор. Това е разбираемо. Имат изпит за взимане, мама е казала, че трябва да се учи. Но понякога неправилният отговор е по-интересен именно защото разкрива начина, по който сте мислили. А това е безценна информация (както за Вас, така и за Вашия учител). Ако започнете да анализирате защо сте избрали някаква конструкция ще откриете, че повечето ви грешки принадлежат към сравнително малък брой повтарящи се модели. След като видите тези модели, започвате да ги разпознавате още преди да ги произнесете. А това естествено води и до по-добър английски.  

Най-добрият съвет, който мога да дам е да не превеждате. Разбира се, в началото това е невъзможно. На ниво А1-А2 дори буквалният превод може да помогне при усвояването на езика. Но постепенно трябва този начин на учене и подход към езика да бъде заменен с друга цел, а тя е именно в усвояване на начина, по който английският би изразил дадена идея. Разликата може да изглежда малка, но всъщност е огромна. Това е разликата между търсенето на думи и търсенето на начин на мислене. А когато започнете да мислите чрез модели, а не чрез думи, английският престава да бъде български, преведен дума по дума. Той се превръща просто в... английски.