Български влияния върху английския

Това е неправилно и много често срещана грешка, защото (а) в английския since не се използва с период от време и (б) защото обучаващите се масово превеждат на ум от български на английски. 

Какво се случва тук? В българския имаме една структура: „Тук съм от две години“ Българското „от“ е многозначно или неясно (в лингвистиката точният термин е амбигуитет): може да означава начален момент, но и продължителност. Английският език обаче разцепва това на две различни логически системи, при която since обозначава точка във времето (т. нар. start point: since 2022, since Monday, since I was a child), а for обозначава период от време (duration: for two years, for three hours, for a long time).

Правилно е да се каже I have been here for two years.

Но защо именно present perfect?

Тук се активира т.нар. extended present relevance, което най-общо се употребява, когато някакво действие започва в миналото, но продължава до настоящето или има релевантност за сегашния момент. Структурата е следната: have/has + past participle + for + duration. Трябва да се отбележи, че since се мисли като времева котва, докато for като времеви интервал.

Това е една от най-често срещаните грешки сред българите. Причината е, че несъзнателно пренасяме структура от родния си език в английския, а именно това несъзнателно пренасяне е отговорно и за повечето грешки от подобен характер. На български език е напълно естествено да кажем: „много ми харесва“; „много обичам (нещо)“; или „много искам (нещо)“. В английския обаче very обикновено не се използва пред глагол. То усилва най-вече прилагателни и наречия, а не самото действие (в моите курсове също така покривам и минимума от познания по лингвистика, за да мога да обясня защо английският език работи по определен начин и да можем логически да обвържем разликите и приликите между двата езика). Затова изречението I very like it не е правилно. Най-естественият и правилен вариант е I like it very much, а също и I really like it. Или в по-разговорен стил I like it a lot. Всички тези варианти звучат естествено за носителите на езика.

Тази грешка се получава, защото в българския думата „много“ може да стои непосредствено пред глагола. В английския това не е възможно с very. Вместо това езикът използва други начини да усили значението на глагола – най-често really, very much или a lot.

Когато не сте сигурни, запомнете едно просто правило: very обикновено описва какво е нещо, а не какво прави някой.

Защо българите често казват He explained me? Ако преведем буквално „Той ми обясни проблема“, почти неизбежно ще стигнем до He explained me the problem. Звучи логично, но английският не работи така...

Това е често срещана грешка сред българите, защото следва модела на родния език (както обясних и при предишните грешки от тази секция). „Той ми обясни проблема.“

В английския обаче глаголът explain се използва по различен начин. След него не можем да поставим директно човека, на когото обясняваме нещо. Затова изречението He explained me the problem не е правилно. Правилният вариант е: He explained the problem to me. При explain първо казваме какво се обяснява, а след това на кого, като използваме предлога to.

В английския някои глаголи могат да се използват без предлог. Например: He gave me the book. She told me the truth. Can you show me the way?

Лесно е да предположим, че explain работи по същия начин. Всъщност той следва различен модел: еxplain + something + to someone. Затова и след explain винаги използваме to, когато посочвате човека: Еxplain the answer to me. Explain the rules to the students. А не: Explain me the answer. Explain the students the rules.

She suggested me to go. На пръв поглед това изречение изглежда напълно логично. В българския казваме: „Тя ми предложи да отида.“  Затова и ако преведем изречението буквално, лесно стигаме до: She suggested me to go. Но глаголът suggest не се използва по този начин.

Най-често ще чуете една от следните конструкции: She suggested that I go. She suggested that I should go. Ако не е необходимо да уточнявате кой ще извърши действието, можете да използвате и герундий: She suggested going. Английският не допуска модела: suggest + someone + to do something. Вместо това след suggest обикновено следва: that + изречение или глагол с -ing.

Ако искате да споменете човека, към когото е отправено предложението, това става по друг начин, например: She suggested a solution to me. Обърнете внимание, че тук to me се отнася до solution, а не до глагола suggest.

Когато използвате suggest, мислете не за човека, а за идеята или предложението. Именно това определя и структурата на изречението в английския език.

Това е една от най-разпознаваемите грешки на българите, които говорят английски. Причината е, че превеждаме буквално израза: „Имам 30 години.“ На български това е напълно естествено. В английския обаче възрастта не се изразява с глагола have. 

I am 30 years old или просто I'm 30 ще ги срещнете много често в разговорната реч. Логиката, която стои зад подобна конструкция на английски е, че в английския сме на определена възраст, докато все по-често чувам особено от по-млади ученици да казват, че имат определен брой години. Затова английският използва глагола be, а не have. Може да изглежда като малка разлика, но именно тя издава дали мислим на английски или просто превеждаме от български. Именно тази промяна в начина на мислене ще ви помогне да звучите по-естествено на английски.

Това е грешка, която почти винаги се появява, когато превеждаме буквално от български. В родния си език питаме: „Как се казва това?“ Чувам го изключително често от български туристи в чужбина, които засичам по магазините за сувенири например. Много българи автоматично заменят „как“ с how и получават: How is called? или How is this called? в най-добрия случай. 

В английския обаче въпросът се задава по съвсем различен начин. Можем да кажем What is it called? А в разговорната реч ще чуете още по-често: What's it called?

Проблемът не е само в думата how. Двата езика задават този въпрос по различен начин. В българския питаме „как се казва?“, сякаш се интересуваме как наричаме дадено нещо. В английския въпросът всъщност е: „Какво е името му?“ Затова се използва what, а не how (както например е когато питаме някого как се чувства: How are you?).

Най-лесният начин да го запомните е следният: използваме what, когато търсим име или определение, а how, когато питаме за начин, метод или процес.

Следващия път, когато поискате да попитате „Как се казва това?“, не превеждайте изречението дума по дума. Помнете, че в английския всъщност питате „Какво се нарича това?“ или, още по-просто, „Какво е името му?“ Именно затова въпросът започва с what, а не с how.

Това изречение не е граматически грешно, но в съвременния английски звучи необичайно и прекалено формално. Причината е отново една и съща и тя е, че много българи превеждат буквално въпроса: „Откъде си?“ 

Носителите на английски обаче почти винаги биха казали нещо друго: Where are you from? Ще го чуете в ежедневни разговори, интервюта, запознанства, практически навсякъде.

Грешката се получава поради различните „логики“ на двата езика (или, казано по лингвистки: синтактични организации на ... . В българския предлогът „от“ стои в началото на въпроса. В английския обаче много предлози естествено остават в края на изречението. Това е напълно нормална особеност на езика. Затова и англоговорещите казват: Where are you from? Who are you talking to? What are you looking at? Обърнете внимание, че във всички тези случаи предлогът идва в края на изречението за разлика от българския: From where are you? To who are you talking? At what are you looking? биха се получили при така наречения „буквален превод“. 

Има случаи, когато From where are you? обаче е правилно. Конструкцията съществува, но днес звучи много по-официално или литературно и рядко се използва в разговорната реч. Затова и ако искате да звучите естествено, изберете Where are you from?

Ако някое английско изречение ви се струва странно, защото завършва с предлог, не се притеснявайте. Това е една от най-характерните особености на съвременния разговорен английски и е напълно естествена за носителите на езика.