Работата на езиковия консултант

Какво всъщност прави един езиков консултант?

Работата на езиковия консултант не се изчерпва с това да поправи няколко грешки или да обясни защо тук трябва Present Perfect, а не Past Simple. Това е само най-видимата част.

По-съществената работа започва малко по-надълбоко: какво всъщност се опитваме да кажем, на кого го казваме, как да го кажем и какво искаме да постигнем с него?

Защото един и същ английски може да бъде граматически правилен и въпреки това да не върши добре работата си. Също така може да е прекалено директен или точно обратното – прекалено предпазлив или дори твърде неформален. Или просто да звучи така, сякаш е преведен от друг език. В езика „правилно“ и „уместно“ не са едно и също.

Затова нека първо да разберем какво се случва с езика.

На първо равнище консултирането е аналитична работа. Гледаме как човекът използва езика: какви думи избира, как строи изреченията, как свързва аргументите си, как организира текста, какъв регистър използва. Но след това идва по-интересният въпрос: подходящо ли е всичко това за конкретната ситуация? Едно е да пишете имейл на колега. Друго – официално писмо до клиент, а съвсем трето – академичен текст. Да не говорим и че можем да продължим и с четвърто – да отговаряте на въпрос по време на интервю за работа. Граматиката може да остане същата. Ситуацията обаче се променя. А с нея се променя и езикът.

Тук работата на консултанта е по-близо до старото реторическо понятие aptum – уместността. Не просто „правилно ли е?“, а „подходящо ли е точно тук?“

Вторият аспект е формулировката.

Езикът не само предава информация. Той произвежда впечатления. Можете да кажете едно и също нещо по няколко различни начина и всеки от тях да остави различно впечатление: увереност, дистанция, компетентност, любезност, колебание, дори авторитет. Затова консултирането понякога означава да се търси не просто „по-правилното“ изречение, а по-точното изречение за конкретния ефект, който човекът иска да постигне. Тук вече говорим за регистър, тон, имплицитни значения, културни очаквания. За онези малки разлики между I think this is a good idea, I believe this is a good idea и I would argue that this is a good idea. На пръв поглед – почти едно и също, но в действителност – не съвсем. Всяка формулировка отваря една възможност и затваря друга.

И още нещо: езикът променя и начина, по който самите ние звучим. Това е може би най-трудната за забелязване част. Начинът, по който говорим и пишем, не просто показва кои сме. Постепенно той започва да оформя начина, по който се представяме пред другите. А с риск да прозвуча и твърде философски, дори бих добавил – и пред самите себе си.

Човек, който постоянно се извинява за мнението си, звучи различно от човек, който умее спокойно да заяви позицията си. Човек, който превежда буквално от български, звучи различно от човек, който вече започва да мисли в английски конструкции. Академичният автор също не просто „знае академичен английски“ – той постепенно изгражда собствен глас в рамките на един определен дискурс.

Затова езиковото консултиране не е само подобряване на езика. То може да бъде и работа върху гласа и присъствието в много широк смисъл на тези две взаимносвързани думи.

Не в смисъл да превърнем всички в един и същ „уверен професионалист“. Напротив. Целта е човекът да може по-съзнателно да избира как иска да звучи. 

А къде остава границата?

Тук въпросът става по-неудобен. Ако езикът може да направи едно твърдение по-убедително, тогава човекът, който помага да бъде формулирано това твърдение, участва ли само в подобряването на комуникацията? Или участва и в създаването на самия ефект на убедителност?

Особено днес това не е маловажен въпрос. Живеем в среда, в която убедителното звучене често се приема за доказателство само по себе си. Една добре формулирана теза може да изглежда по-вярна именно защото е добре формулирана. Разбира се, това не означава, че езиковият консултант „произвежда истина“ или че всяка работа върху стила е манипулация. Но означава нещо по-просто и по-важно: формата никога не е напълно неутрална.

Начинът, по който казваме нещо, влияе върху това как то ще бъде чуто. И затова добрият езиков консултант не би трябвало просто да пита: „Как да го кажем по-добре?“ Понякога по-важният въпрос е: „Какво всъщност правим, когато го казваме по този начин?“

В крайна сметка работата може да се сведе до три неща: да разберем как работи езикът в конкретния текст или ситуация; да изберем формулировка, която постига търсения ефект; да помогнем на човека да изгради собствен, разпознаваем и адекватен езиков глас.

Именно между тези три неща се намира същинската работа. Между правилното и уместното; между това, което казваме, и това, което всъщност правим, когато го казваме; между езика като система и езика като действие.

И може би именно там започва езиковото консултиране.